Училище за роботи представя интересни и иновативни технологични изобретения
Целта на всички проекти е безусловно да срещнем учениците къде е приложението на роботиката в промишлеността и в живота, каза Кристиян Михайлов
Интересни софтуерни и новаторски изобретения демонстрира " Българско школо " по време на ревюто " Училище за роботи ". Тук любопитни гости от всевъзможни възрасти научават повече за роботиката и нейното приложение в света, съобщи кореспондент на БГНЕС.
Кристиян Михайлов е съосновател на Професионалната асоциация по роботика и автоматизация и на щанда му има разнообразни софтуерни планове – от индустриални до просветителни планове в областта на международната роботика.
Въпреки, че всеки план е характерен, като българския промишлен робот, който може да работи един до друг с човек, едно от най-интересните изобретения сигурно е роборъката. Тя е основана от студент за медицински цели – да бъде сурогат на изчезнал крак.
" Целта на всички тези планове е безусловно да срещнем учениците къде е приложението на роботиката в промишлеността и в живота ", каза Кристиян Михайлов.
Той показа, че за децата това е извънредно забавно и се следи сходен интерес още при първокласниците, започвайки с легоробот, който може да научи детето на основи в програмирането, математиката, физиката, както и на по-сложни планове в програмирането, като платка, която е бърз микрокомпютър, който има процесор и може в действително време да обработва изображение чрез изкуствен интелект.
В взаимозависимост от подготовката и времето, отделено за образование и добитите познания, любознанието им и дали имат наставник, който да им демонстрира действителни механически образци, децата стартират да осъществят сами планове сред VIII и Х клас.
Пред БГНЕС Кристиян Михайлов показва и по какъв начин се движи роборъката.
Теодор Николов показва на ревюто работата на плевенския клуб по легороботика. Мъжът се занимава с програмиране на легороботи, 3D принтиране и с изключение на проучване на легороботика, той и сътрудниците му провеждат и летни лагери по роботика за деца от четири години в град Рибарица.
" Днес сме донесли някои от нашите роботи, които да покажем на участниците тук ", сподели той и изясни, че характерното за тях е, че те са обвързани с просветителния развой. По думите му са доста известни в Европа и в азиатските страни, а през последните 5 – 6 години навлизат интензивно и в България. Характерното за тях е, че те могат да бъдат свързани с обособени дисциплини от образованието като математика, физика и химия.
" Децата виждат в действително време какво се случва и какво са създали. Разбират термини като ротации, секунди, време, могат да програмират роботи, които да извършват по-сложни задачи, в които се включват датчици и разнообразни типове мотори ", сподели още той.
Теодор Николов посочи, че децата, които се образоват при тях, са от първи до седми клас, като основно се работи с третокласници и четвъртокласници. Има обаче и деца, които са към момента в датската градина, на тях им е малко по-трудно към момента, само че отново им е забавно.
Ива Янкова е съосновател на интернационална школа по програмиране и цифрова просветеност. Школата е на пазара от съвсем девет години, а в България от три.
" Имаме няколко местоположения в София и в Пловдив, интензивно си търсим сътрудници в другите градове, като предлагаме на деца от I до XII клас курсове по програмиране, по роботика, по цифрова просветеност ", съобщи тя и добави, че през ваканциите провеждат и лагери за деца от всякаква възрастова група, където се образоват на " Minecraft ", цифрова илюстрация и други Идеята не е безусловно те да станат програмисти, а да се научат да мислят изобретателно, да работят в екип и да имат едно много по-различно виждане за света, да станат основатели на техния свят.
На ревюто Ива Янкова показва робот, който подрежда Кубчето на Рубик. Роботът е програмиран от екипа, взаимно с децата, които се образоват в школата и се водят напреднали възпитаници.
Интересни софтуерни и новаторски изобретения демонстрира " Българско школо " по време на ревюто " Училище за роботи ". Тук любопитни гости от всевъзможни възрасти научават повече за роботиката и нейното приложение в света, съобщи кореспондент на БГНЕС.
Кристиян Михайлов е съосновател на Професионалната асоциация по роботика и автоматизация и на щанда му има разнообразни софтуерни планове – от индустриални до просветителни планове в областта на международната роботика.
Въпреки, че всеки план е характерен, като българския промишлен робот, който може да работи един до друг с човек, едно от най-интересните изобретения сигурно е роборъката. Тя е основана от студент за медицински цели – да бъде сурогат на изчезнал крак.
" Целта на всички тези планове е безусловно да срещнем учениците къде е приложението на роботиката в промишлеността и в живота ", каза Кристиян Михайлов.
Той показа, че за децата това е извънредно забавно и се следи сходен интерес още при първокласниците, започвайки с легоробот, който може да научи детето на основи в програмирането, математиката, физиката, както и на по-сложни планове в програмирането, като платка, която е бърз микрокомпютър, който има процесор и може в действително време да обработва изображение чрез изкуствен интелект.
В взаимозависимост от подготовката и времето, отделено за образование и добитите познания, любознанието им и дали имат наставник, който да им демонстрира действителни механически образци, децата стартират да осъществят сами планове сред VIII и Х клас.
Пред БГНЕС Кристиян Михайлов показва и по какъв начин се движи роборъката.
Теодор Николов показва на ревюто работата на плевенския клуб по легороботика. Мъжът се занимава с програмиране на легороботи, 3D принтиране и с изключение на проучване на легороботика, той и сътрудниците му провеждат и летни лагери по роботика за деца от четири години в град Рибарица.
" Днес сме донесли някои от нашите роботи, които да покажем на участниците тук ", сподели той и изясни, че характерното за тях е, че те са обвързани с просветителния развой. По думите му са доста известни в Европа и в азиатските страни, а през последните 5 – 6 години навлизат интензивно и в България. Характерното за тях е, че те могат да бъдат свързани с обособени дисциплини от образованието като математика, физика и химия.
" Децата виждат в действително време какво се случва и какво са създали. Разбират термини като ротации, секунди, време, могат да програмират роботи, които да извършват по-сложни задачи, в които се включват датчици и разнообразни типове мотори ", сподели още той.
Теодор Николов посочи, че децата, които се образоват при тях, са от първи до седми клас, като основно се работи с третокласници и четвъртокласници. Има обаче и деца, които са към момента в датската градина, на тях им е малко по-трудно към момента, само че отново им е забавно.
Ива Янкова е съосновател на интернационална школа по програмиране и цифрова просветеност. Школата е на пазара от съвсем девет години, а в България от три.
" Имаме няколко местоположения в София и в Пловдив, интензивно си търсим сътрудници в другите градове, като предлагаме на деца от I до XII клас курсове по програмиране, по роботика, по цифрова просветеност ", съобщи тя и добави, че през ваканциите провеждат и лагери за деца от всякаква възрастова група, където се образоват на " Minecraft ", цифрова илюстрация и други Идеята не е безусловно те да станат програмисти, а да се научат да мислят изобретателно, да работят в екип и да имат едно много по-различно виждане за света, да станат основатели на техния свят.
На ревюто Ива Янкова показва робот, който подрежда Кубчето на Рубик. Роботът е програмиран от екипа, взаимно с децата, които се образоват в школата и се водят напреднали възпитаници.
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ